Posted in Любопитно - Плетивото в България
Лозинка Йорданова
Преобърнало се слънцето...
Казвали всички, когато полъхне южнякът. Когато най-старата стопанка усуквала бяла и червена вълна и преди да изгрее слънцето, връзвала шарения конец на децата по крачетата, на момите в плитките и по ръчичките, на върха на цървулките - та да са здрави, бели и червени през цялата година. Останал е кой знае от кои времена обичаят да се кичим с мартеници на 1 март.
Този обичай, предаван от баба на внучка от стародавни времена, та чак до днес е прераснал в символ на красотата и доброто. С хубост срещу зло - как хубаво го е измислил народът.
Срещу злото?
В първомартенската утрин всяка къща осъмвала с червено. И дърветата в градината са накичени, та да дават обилен плод. И агънцата, и малките теленца, и яренцата били накичвани с мартеници, за да бъдат пъргави и здрави през цялата година. Пъстрото клонче връзвали и на пътната врата, и на дръжката на гърнето, и на съдовете, в които се излива млякото, и на лозницата. Така повелява обичаят -с гиздост трябва да се посрещне добрата Баба Марта.
На някои места правели, ”Баба Марта" от прежда и вълна и я окачвали на плодно дърво. А момите режели косите си, за да растат буйно и да са здрави.
Мартениците носят името на месец март, но тяхното появяване не е свързано само с месеца. Още в древността хората са връзвали бял и червен конец на родилката по всяко време на годината. С бял и червен конец съшивали сватбеното знаме, сватбените венци и китки. С мартеница са кичели ведрото при първото пролетно задояване на овцете по Гергьовден. С пъстрия усукан конец са връзвали медена питка на болните деца от шарка, за да не се разсърди пролетта.
Червеният цвят в народната представа е способен да прогонва тежките болести особено през пролетта. Белият цвят пък е символ на дълголетие. И затова, когато връзвали пъстрите конци, старите благославяли: „Да си червен и здрав, да остарееш и по-белееш като Стара планина" .Така народът е утвърдил у себе си вярата, че бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот, а червената - здраве и сила.
Далечен път е изминал обичаят да се китим с мартеници на 1 март. Науката смята, че той е възникнал у нас на славянска основа. Преди идването на славяните в Балкано -Карпатската област, населението по тези места не е познавало такъв обичай. И до днес в пролетните обичаи на всички славянски народи червеният и белият цвят във вид на панделки украсява моминските глави и облекла.
Какъв е първоначалният образ на българската народна мартеница?
Само червен вълнен конец. Такъв е бил първообразът й. На някои места в страната на конеца връзвали златна или сребърна паричка. По-късно към червения конец се прибавил и белият. Първите украси на мартеницата са били прости намотки „гушчици" от прежда, които се прикрепяли в края на усукания конец. По-късно народният усет за хубост е създавал все по-сложно и оригинално творчество.
След като научи макар и малко за мартеницата, сега вземи бяла и червена вълнена, памучна или копринена прежда. Опитай се да направиш това, което знае баба, а после измисли свой модел. Нали традицията е традиция тогава, когато се поддържа и непрекъснато се обогатява с нови хрумвания.
И така:
Само усукана бяла и червена вълна някога се е носела на ръчичката, на вратлето, връзвали на новородените животни.
Намотките приличат на бримки, които се завързват в края на конеца. Това са най-простите прибавки към усукания конец
Пискюлчето се прави също както намотката, само че по-дълго. После се връзва малко от снопчето за главичката, а в долния край се срязва и остава свободно да виси. Затова някои ги наричат висулки.
Пижо и Пенда се изработват от пискюлчето. Опитай и ти. Отдели малко прежда за ръчички, вържи в кръста, а останалото разпредели за крачета на Пижо или пък го остави свободно за поличка на Пенда. В някои краища на България тези куклички от конци наричали Рачо и Дежка. Можеш да украсиш пазвата им с проста шевичка, да сложиш престилчица на Пенда и калпаче на Пижо
Мартеничките във вид на парички са много лесни. Изрежи две картонени кръгчета с малка дупка в средата и ги обримчи. После изрежи по периферията, прекарай предварително усукан бял и червен конец и вържи. Изравни с ножицата и притисни с тежест.
Помпоните се правят по същия начин както паричките, само че с повече обшивки, за да стане по-плътна топчицата. Сигурна съм, че баба ще ти покаже по-прост начин на изработка Тя ще върже направо снопче вълна, ще пристегне здраво с по-тънък конец и ще оформи с ножицата топчетата. От жива вълна те стават много пухкави и красиви. Към народните мартеници няма никакви други прибавки, освен тези от прежда, парички, чесънчета, синьо мънисто. Шаренията от пластмасови, дървени, стъклени и други лъскави дрънкулки не представя народния стремеж към красиво. Този добър вкус и чувство за мярка са издържали изпитите на времето и трябва да му вярваме.
Заслужава внимание куклата „Марта", която се е правела на много места в България главно от вълна и вълнена прежда. Едни я хвърляли в нивите, за да е червен и здрав класът на житото, други я хвърляли в реката – по вода да им върви животът през годината, трети я закачвали на плодно дърво.....
