Някой от частите на нашето облекло и тяхната история в световната енциклопедия

 Барета - мека кръгла шапка, идваща от Древна Гърция и Рим. Двата най - разпространени вида на баретата са баска барета, често носена с лентата навън, и модлен - без лента. Малкият шип на върха на баретата първоначално се пришива към нея, за да прикрива дупчицата, останала след тъкането. През г. на миналия век излизат на мода барети, гарнирани с цветя, пера и панделки. Оттогава те почти неизменно се носят без украса. Баретите са много популярни по времето и на двете световни войни, когато ластикът за шапки се намирал много трудно. Най-бурното възраждане на баретите е през 60-те и 70-г. За това има голям принос и актрисата Фей Дънауей, чиято героиня във филма „Бони и Клайд" (1967) носи барета. Виж Баретите на Бонбонета

 Болеро - отворен, подобен на корсаж без ръкави жакет, стигащ почти до кръста, с испански произход. В началото на XX в. болерото се носи в съчетание блузи с жабо и с широки поли. През 60-те и 70-те г. то отново излиза на мода се комбинира с пола или с панталон. Болеро от черно кадифе се използва и като част от вечерния тоалет. Болерата за носене през деня се шият от разнообразни материи, в това число и от различни памучни платове, брокат, филц, дънкоков плат и кожа. Някои варианти се поръбват с ширит. Виж Болерото на Бонбонета.

 Бюстие - долна дреха, разпространена в различни варианти от началото на XIX в. Обединява свойствата на сутиена и камизолата и понякога достига до средата на ханша. Презрамките са силно раздалечени, така че да позволяват носенето и под дрехи с деколте тип лодка. Добива популярност през 50-те г. на XX в. и се появява отново през 80-те г. като горна дреха от екзотични тъкани. Виж Бюстиетата на Бонбонета.

 Наметало - богата, широка горна дреха, по-къс вариант пелерината, но без отвор за ръцете. Наметалата излизат мода в края на XIX в. и после отново в периода между 50-и 70-те г. на XX в., като се шият от най-разнообразни материи и имат различна дължина. Виж наметалото на Бонбонета

 Елек - дреха без ръкави с предница като на блуза, риза или корсаж. Той се носи над блузи и рокли. Виж Елеците на Бонбонета {mospagebreak}


 Жилетка - дълга до кръста мъжка дреха без ръкави, която се носи над ризата и под сакото. Често се изработва от коприна или богато бродирани платове. Закопчава се отпред и обикновено има две малки джобчета. Жените си присвояват жилетката в края на XIX в. и до началото на XX в. я съчетават с пола и блуза През 60-те г. на XX в. жените носят жилетки, заети направо от мъжкия гардероб, като особено големи са предпочитанията към раираните екземпляри. През 70-те и 80-те г. жилетките от най-разнообразни материи се  утвърждават като дамска дреха и често се съчетават с костюм.


 Пуловер - плетена, дълга до кръста или до бедрата блуза с дълги ръкави носена в края на XIX в. от спортистите. По време на Първата световна войн жените плетат на ръка пуловери за войниците. Те излизат на мода през 20-те години, едноцветни или шарени, с най-различни десени и вратни извивки украсени с контрастиращи материи, често дори и с кожа. Вечерни пуловери декорирани с шифон или креп и бродирани със скъпоценни камъни, излизат ш мода в края на 30-те години. През 40-те години е редът на късите до кръста варианти. През 50-те години стават актуални дългите и широки пуловери, като някои жени направо започват да носят мъжки. През следващото десетилетия модата се показва толерантна към всякакви дължини, широчини и стилове тенденция, продължила и през 70-те години, когато се забелязва стремеж към все по-голяма изтънченост.

 Пончо - квадратно или правоъгълно парче вълнен плат, което в средата има отвор за главата. Пончото се носи право или диагонално разположено на тялото. Произхожда от Южна Америка. Често се тъче с ярки шарки. Разпространява се в САЩ през 40-те години на XX в. и не след дълго се появява Европа. Интересът към етническия стил в края на 60-те години го връща модната сцена. Виж Пончото на Бонбонета {mospagebreak}


 Плетена жилетка (кардиган) - от камгарна прежда, първоначално предназначена за военните, с дълги ръкави, често гарнирана с кожа или ширит. Закопчава се отпред. През Кримската война я носят офицерите от Британската армия. Наречена е на седмия граф Кардигън, Джеймс Томъс Брюднел (1797 - 1868), предвождал леката кавалерия. През XX в. кардиганът, но вече без яка се превръща в спортна дреха. Плете се масово както на ръка, така и машинно. Създават се най-различни стилове и модели, но все пак с няколко общи черти:
 - дрехата е вълнена (сто процента овча или смес), закопчава се отпред по цялата си дължина и има дълги ръка­ви.
Шанел изиграва важна роля в по-нататъшното популяризиране на кардигана през 20-те и 30-те г, като го включва в костюм от две (плетена жилетка -жакет и пола) или три части (плетена жилетка -жакет, пуловер и пола).
През 50-те г. плетените жилетки отново излизат на мода за кратко време.


 Тюрбан - дълъг шал от тънък лен, памук или коприна, който се увива около главата. По традиция се носи от мюсюлманите и сикхите. В началото на XX в. Поаре съчетава тюрбаните с шалвари и туники от пищни платове с екзотични декорации. От 1910 до 1920 г. тюрбанът става много популярен, след като формата му е леко реконструирана и заострена от шапкарите - вариант, познат и понастоящем. През 30-те, 60-те и 80-те г. отново за кратко излиза на мода с дневното и вечерното облекло. Виж тюрбаните на Бонбонета

 Трикотаж - наименованието произлиза от френската дума tricoter, която означава плета. Трикотажът е плетена или тъкана материя с фини линии от едната страна и с кръстосани ивици от другата. През XX в. се използва за различни дрехи, в това число пуловери, костюми от две части и рокли.

Банер
Банер
Банер
Банер