Този месец на гости ни е Зорница Николова.
Читателите на сайта ни я позват от конкусите ни по плетиво организирани съвместно с работилницата ни и вестник ‘Всичко за семейството”
Тя е машинен инженер, а неините хобита за всички домашни занаяти като плетене, пачуърк, готвене и цветарство.
За Коледа тя отвори вратите на магазина си със своите творения с хубавото име „СтеЗо-декор” в град Стара Загора.
Какво още ще ни разкаже за удоволствито да работиш хобито си прочетете в нашето интервю:
- Какво работите и от колко време?
През годините съм работила различни неща – малко по специалността ( веднага след завършването на образованието ми). После дойдоха децата, майчинството и първата сериозна криза в България - и чудейки се как да оцелеем от 1994 до 2000 година открихме ателие за шиене на дамска мода по поръчка , заедно с майка ми, която също е инженер и беше съкратена. Бяха хубави времена и успешни, въпреки кризата, тогава осъзнах, че човек има ли занят в ръцете си както се казва – няма да остане гладен. След това се откри неочаквана възможност и станах представител за Стара Загора и региона на една международна агенция за кредитен рейтинг, маркетинг и инкасо ( събиране на просрочени вземания ) . Работата беше интересна, но много натоварваща. И така през 2004 година започнахме нов семеен бизнес – АГРОЕКОН ООД – проектиране на селскостопански сгради, внос на оборудване за кравеферми – това е основния ни бизнес и в момента.
- Кое те накара 2011 година да „скочиш” от Агробизнеса в пачуърка?
Пачуърка е едно от хобитата ми, които през последните няколко години взе превес и все по-често си мислех, че би било страхотно да направя Ателие-магазин – за пачуърк и място за курсове, сбирки на съмишленици..и не само за пачуърк, но и за плетене, бродерии... Идеята набираше скорост в мислите ми. И както винаги се случват нещата при мен ( аз съм от хората, които вярват в късмета си, винаги съм била оптимист ) – „случайно” минавайки по една малка уличка в центра видях обява „Продава се” на МОЯ магазин, точно както си го бях представяла. Подкрепена и морално и материално от цялата рода – помещението стана мое и започнахме да кроим планове за конкретна реализация на купищата идеи, които имах.
- Има ли нещо общо в двете професии?
Определено инженерната мисъл и умението да се правят чертежи и изчисления много помага за пачуърка. Факт е, че много от жените, които се занимават с това са инженери по образование. Другото, което според мен е важно е факта, че никога не се отказвам и гоня целите си „до дупка”, както се казва – тази тактика прилагам и в двете си професии. Не се отказвам, не се отчайвам, винаги си казвам – ЩЕ СТАНЕ !!! и правя всичко по силите си , за да стигна до целта. Много хора ме питат как успявам да съчетая две толкова различни професии – те просто се допълват и показват двете страни на моето АЗ.
-Какво е усещането за теб да се занимаваш с текстилно изкуство?
Прекрасно е усещането да създаваш нещо от парченца плат. Това за мен е не работа, а удоволствие, почивка - зарежда ме с енергия. Главата ми е пълна с различни модели и проекти, които едва ли ще успея да реализирам всичките, но колкото-толкова. И е невероятно усещането, когато хората се радват искрено и оценят създаденото от мен – носи ми удовлеворение и много положителни емоции.
- Как възникна идеята за “SteZo”?
Когато купиме помещението ( всичко стана толкова бързо, че нямах време да се осъзная) и малко поутихнаха емоциите, двете с дъщеря ми започнахме да мислим как да го наречем. Тя ми е голяма подкрепа в това начинание – съмишленик и помощник . Казва се Стефани и учи Интериорен дизайн в НБУ – рисува, по малко се е научила да плете и шие. Тя измисли името SteZo – с части от моето и нейното.
- Зная за твоите увлечения и умения по плетене, цветарство, интериор. След като избра едно от хобитата си за професия, как релаксираш след работният ден?
Ами продължавам да си се занимавам с всичките по малко, никое не съм пренебрегнала, защото всяко от тях си има своя чар и носи различно удовоствие. През студените зимни вечери плета пред телевизора или бродирам или довършвам нещо, което не съм успяла да направя в ателието. Обичам да променям интериора в дома ни с дребни детайли направени от мен и съпруга ми, който много ми помага и ме подкрепя в реализирането на всичките ми проекти. А когато се затопли започваме работата по двора – садя цветя, плевя, подрязваме храстите, тревата. От 3 години сме се преместили да живеем в едно близко село - прекрасно е след натоварен ден в градската шумотевица да се прибереш сред цвтя и зеленина, чист въздух и спокойствие., да поровиш в пръстта...
- Какво си подготвила в твоята работилничка за деня на влюбените?
Да правя сърца от плат ми е голяма слабост – те са подходящо допълнение към всески подарък и за всеки повод по всяко време на годината. Така че пък специално за Св.Валентин съм се развихрила – има ги в размери от 5 см. до 25 см. – в червената и розовата гама – с дантелки, камъчета, орнаменти плетени на 1 кука..две еднакви не съм направила, започвам с мисълта, че ще ушия 10 броя, а накрая се получават 30 .
- Обичаш ли да готвиш?
Обичам да готвя, смейството ми е привърженик на здравословното хранене – пълнозърнести хлябове и питчици, които сама приготвям, месо на скара или задушено, разнообразни салати и зелечнчуци . Често експериментирам с на пръв поглед странни комбнации, но като се влага и частица любов, дори и храната става с различен вкус.
- Как посрештащ празниците като Коледа, Велик ден, Св.Валентин? Сигурно украсяваш дома си с различни красоти и ухае на вкуснотии...
Коледа и Великден са ми любимите празници, украсяваме много в къщи, май понякога прекалено много и след като мине празника оставяме украсата доста време, за да ни стои и спомена ...И в готвенето пак се престараваме – искам да има много неща и уж правя от всичко по малко...
Украсата, миризмата на домашно приготвена храна създават неповторимо празнично настроение и съм убедена, че за да се постигне не са необходими много средства, а по скоро много желание, малко сръчъности и от всичко – прежда, парцалче, картонче, може да се направят невероятни красоти..
- Къде може да видим твоите изделия и как може да притежаваме някое от тях?
В Ателие-магазин “SteZo decor “ – Стара Загора ул. Гладстон 56 . Това е една малка, тиха уличка в самия центъра на града. Не давам изработени от мен неща за продажба в други магзини. Планувам и да създам интернет магазин, защото в съвременния свят това си е направо задължително.
- Какво последно си изплела и оставали свободно време след стартирането на „СтеЗо”?
Плетенето ми е също едно от любимите занимания, бабите ми са ме научили, още когато съм била на 5 години и никога не съм спирала да го правя. Плета например, когато пътувам с кола и не шофирам аз, плета на плажа, когато ходим някъде на почивка винаги си нося плетка – тя определено е по лесно преносима от шевната машина и целия куп инструменти и парцалки,необходими за пачуърк. А плетенето си носи едно различно удоволствие и спокойствие, такак че никога няма да спра .
- Сподели с нашите читателки схема за плетиво, която много ти е харесала или рецепта за готвене от Стара загорският край?
Да си призная много рядко плета по схема – измислям си модела, начертавам го, изчислявам сама бримките и започвам..после често в процеса на самото плетене променям първоначалната идея и се получава нещо друго...но винаги хубаво и уникално !!!
Много обичам да правя сладкиши, кексове, торти. Ще споделя една много лесна и бърза рецепта, която скоро експериментирах :
Мъфини с десерт „SNICKERS”
Продукти:
2 яйца ; 2/3 ч.ч. захар; ½ ч.ч. кисело мляко ; ½ ч.л. сода бикарбонат ; ½ ч.л. бакпулвер; 1/3 ч.ч. олио; ванилия, 2 ч.ч. брашно, 1 десерт „SNICKERS”
1. Разбиват се яйцата със захарта, добавя се олиото, киселото мляко с разтворена в него сода, ванилията, брашното ( бакпулвера е разбъркан в него). Когато сместта е готова се слага вътре нарязания на дребни парчета десерт и се разпрделя във формите за мъфини ( може и в цяла кексова форма)
2. Пече се в предварително загрята фурна на 170 градуса ( с вентилтор)
3. Когаро се извади се поръсва с ванилия и пудра захар. Разтопените в самото тесто части на десерта му придават много интерсен вкус .
- От известно време събирам схеми за терлици от различните краища на България. Какъв е най-популярният модел за терлици в Старозагорският край? В това студено време те са повече от необходимост.
Тук се плетат достамодели терлици, не знам кои са традициони. Бабите по сергиите на пазара изнасят основно най-простия възможен вариант - с изплетена около 5 см. права ивица и след това свивки на 2 места през около 3 см. в предната част на терлика. Аз специално харесвам най-много тези, които се плетат на 5 куки и прилягат плътно по крака. Друг модел, който харесвам, макар и да е основно за бебешки „ботушки” – с наддаване в ходилото, 2 ограничителни реда на „бобчета” за правата част и след това свивки..не знам дали обяснва добре, а със схемте съм малко скарана.:)))
-Твоят поздрав за читателките на „Бонбонета”?
Да бъдат винаги позитивни, очакващи да им се случат хубави неща, вярващи, че ще им се случат и да използват свободното си време за креативни занимания – плетене, бродерия, шиене..те носят много положителни емоции и ни зареждат.
